Юношата на Национал Стефан Михайлов (2008) направи важна стъпка в развитието си с преминаването си в испанския Валядолид. Младият вратар оценява ясно възможността, която си заслужи с много труд и която се открива пред него, като отдава значимото и на клуба, в който израсна.
„Във Валядолид съм от три седмици и първите ми впечатления са, че темпото на игра е много по-високо, отколкото в България. Тренировките са категорично по-тежки. Има повече силова работа“, разказа Стефан за първите си дни в новия клуб. Посочва, че е приет много добре, получава чудесно отношение и подкрепа.
За него трансферът във Валядолид е крачка в развитието. „Това е сбъдната мечта, но в същото време е само началото за мен. Все пак още нищо не съм постигнал. Това е голяма възможност, която ми се открива, но сега не трябва да спирам работата.“
Зад тази възможност стоят години работа, лишения и вяра в собствените възможности. Михайлов е прекарал десет години в Национал, където според него е получил средата, необходима, за да развие качествата си и да направи следващата крачка. „Национал ми даде възможност да развивам тези качества и да бъда забелязан“, казва вратарят.
Той подчертава и значението на хората и треньорите, с които е работил през годините. Сред тях изтъква ролята на треньора на вратарите Георги Христов. „Той ми помагаше много не само в тренировъчния процес, но и в психологически план.“ Михайлов дава значимото и на Владимир Лилов, с когото е работил най-дълго. „Той също е много ключова фигура за това, което съм постигнал.“
Вратарят посочва, че най-хубавият му момент с Национал е спечелването на Вардар къп в Скопие преди две години. Турнирът е изпълнен с драматични мачове, включително полуфинал срещу Цървена звезда и финал с Чукарички – два мача, които Михайлов определя като много емоционални.
Най-големият му урок е свързан с инцидента в мача с Левски и наказанието след това. „Именно тогава разбрах колко много обичам футбола. Преди това имаше период, в който сякаш го приемах за даденост. След наказанието много хора си мислиха, че това ще ме спре по някакъв начин, ще ме демотивира и ще ме накара да се откажа. Но това ме направи по-силен.“ Макар да признава, че психически е изпаднал в трудна ситуация, юношата на Национал се вдигна и продължи напред.
Той е вторият футболист на клуба след Кристиян Горянов (Каляри), който преминава с професионален договор в отбор от водещо европейско първенство. Затова и посланието му към другите момчета в Национал е да следват мечтите си. „Да не спират да мечтаят и да си поставят възможно най-високи цели. Дори в момента да не смятат, че могат да ги постигнат, трябва да продължават.“
Стефан вярва, че високите цели водят и до по-високи резултати. Самият той признава, че на моменти пътят му е изглеждал невъзможен, но днес е в Испания и получава възможност да се развива на високо ниво.
Неговата голяма мечта във футбола е свързана с това да играе в Шампионската лига и за националния отбор на България. „Целта ми е да съм в националния отбор на България и да се класираме за голям форум. Нямам конкретен клуб, в който искам да играя. Обаче да играя на високо ниво и да правя това, което обичам.“
Примерът му е поредното доказателство, че с работа, постоянство и правилната среда младите футболисти могат да стигнат до голямата сцена.
