Росен Илков се завърна на работа в Национал с отговорна задача като координатор и методист на школата на клуба. Опитният треньор водеше мъжкия отбор на Национал в първия му сезон и допринесе за убедителното преодоляване на първото стъпало и качването в А окръжна група, след което две години работи в Саудитска Арабия. Илков разказа какви са целите и очакванията му за новото предизвикателство, чиято крайна задача е да допринесе за израстването и на децата, и на треньорите в Национал, а оттам и на целия клуб.
Каква е целта пред теб и завръщането ти в Национал като координатор и методист на ДЮШ?
– Задачата е основно да съм в услуга на треньорите. Да се опитаме да уеднаквим изискванията в тренировъчния процес, където има нужда да се помага със съвети, с методически указания. В началото съм повече време около отборите, които играят в елитните групи, защото те най-скоро влизат в първенство и при тях са важни резултатите, защото там се гони и класиране. Това е лицето на школата и е нормално там да залагаме на добро представяне. Не казвам да гоним сляпо точки на всяка цена, но възможно по-добро представяне. Така че с каквото мога там да съм полезен – с тактически указания, индивидуално по отборите, кой каквито проблеми има, съм на разположение.
Следващата стъпка е и надолу с по-малките възрасти да се опитаме да уеднаквим изискванията най-вече около изпълнението на техническите елементи. Това доста ще помогне на треньорите в тяхната работа да упражняват контрол. Защото когато имаме еднакви изисквания, ще бъде лесно да има и контрол.
Какви са основните предизвикателства в това начинание?
– Предизвикателствата са продиктувани от това, че школата е много голяма. Има 30-ина треньори и трябва да се подходи внимателно по пътя за изграждане на еднакви изисквания сред всички колеги. Ясно е, че работата е доста. Започнахме с оперативки, най-вече при големите. Сега ще продължим и с треньорите, които са с по-малките възрасти.
Предизвикателството е свързано с обема работа, която трябва да се свърши. Истината е, че школата работи, през годините го е доказала, но винаги може по-добре и ние търсим точно това. Сега правим следващата стъпка в развитието на абсолютно всички отбори, треньори, деца, защото за да развиваме школата, трябва да развиваме и треньорите, които съответно трябва да развиват по-добре децата.
Имаш опит в Национал – виждаш ли някаква промяна и в каква посока?
– Промяна не бих казал. По-скоро попадам в позната среда, колегите са същите, процесът продължава със същата интензивност. Разбира се, че е положително това, че познавам екипа. Това води до по-лесно общуване, достъпни са всички, няма хора, с които да не можем да намерим общ език. В крайна сметка тук сме се събрали заради футбола и заради развитието на децата. Така че всички трябва да работим в тази насока и няма основателна причина да не върви комуникацията.
Какви са целите пред клуба в краткосрочен и дългосрочен план?
– В краткосрочен остават шест месеца до приключване на първенствата и трябва, каквото можем да подобрим в мъжкият отбор. Целта е ясна – тя не е фикс идея, но е реална. Самият факт е, че сме на първо място, така че имаме основателна причина да търсим изкачване в Трета лига.
Още повече положителни сигнали в тази насока дават контролите, които изиграха мъжете с отбори от В група. Доста равностойни мачове, да не кажа, че на моменти превъзхождахме съперниците. Това е сигнал, който ни дава причина да бъдем оптимисти и да вярваме, че можем да се справим. Мястото на мъжкия отбор на Национал вече е в Трета лига.
Какво би донесло това за Национал и целите на клуба?
– Като цяло задачата на мъжкия отбор е да продължи развитието на тези деца и да ги готвим за мъжкия футбол. Ясно е, че от А окръжна трудно можем да подготвим играч, който да отговори на изискванията за Б група. Не е невъзможно, но е трудно.
С качване на отбора в Трета лига ще се доближим доста до мъжкия футбол. До реалния мъжки футбол. Досега като част от окръжните групи, правехме приятелски срещи с отбори от В група. Идеята е, влизайки във В група, да продължим развитието на играчите, като правим по-силни контроли с отбори от Б група. И да дадем възможност на играчите да се докоснат до професионалния футбол и да добият реална представа къде се намират. И другото, което е – да получат опит срещу такива отбори.
Преди година клубът осъществи най-големия си трансфер с преминаването на Кристиян Горянов в Каляри. Това ли е целта пред Национал – да създава играчи, които да играят в големи първенства?
– Това, което аз виждам в момента, е, че във всяка възраст, от най-малките до най-големите, има талантливи деца. Има деца, които загатват определено, че имат качество и изпъкват. Как ще се развият, доколко отговарят на европейските стандарти, това не мога да кажа. Но съм убеден, че всички колеги работят с нагласата да продължат развитието на тези деца и да им помогнем да сбъднат мечтите си, да излязат да играят навън.
Две години работи в Саудитска Арабия, където се влагат много средства във футбола. Има ли нещо, което би взел като идеи или опит за работата си тук?
– Истината е, че в отношение на развитие на детско-юношеския футбол и работата на школите тук се справяме доста по-добре. Мисля, че те имат какво да вземат от нас. Ясно е, че отстъпваме като бази, като материална осигуреност на отборите, но в никакъв случай не мога да кажа, че нашите деца отстъпват по нещо на техните. Там, където има резултати и има сериозно финансиране в грандовете им, са привлечени специалисти от Испания, от Португалия, работят предимно от чужденци, много малко местни треньори. Опитват се да го направят по бързия начин, но това е с много пари. И не смятам, че това е точната формула, защото в момента техният национален отбор определено не върви добре. И то се дължи по-скоро на това, че там са напълни с чужденци, които иззеха местата на местните футболисти, те не играят в елита, играят във втора лига, в трета лига и оттам е спадът в нивото, защото те в момента имат доста проблеми с националните отбори във всички възрасти. Не знам какво има да се вземе от там освен бази, организация и финансиране. В Саудитска Арабия държавата следи за това нещо и е много трудно да съпоставяме нещата.
Каква тогава е формулата за успеха на клуб с голяма школа като Национал?
– Всички заедно трябва да работим и да гледаме в една посока. Няма друг начин, това е отборна работа. Национал покрива всички възрасти – от детските градини до мъжкия футбол. Получава се затворен цикъл. Някъде по трасе това, ако се прекъсне веригата, или не се работи добре, или има някакви пропуски, това веднага се отразява на крайния продукт. Затова казвам, колкото и някои да се стараят, това не е работа за един човек. Това е екипна работа и всички трябва да заработят с ясната нагласа, че е важен крайният продукт. А той стои в това да работим и да помогнем на децата да сбъднат мечтите си да играят голям футбол в чужбина.
