Победите и купите са важни във футбола, но не са най-важното в детско-юношеския футбол. Това е вярването на Пламен Иванов – един от младите треньори в школата на Национал. За него футболът, а и спортът като цяло, са средство, чрез което децата изграждат своите характер, дисциплина и увереност. А това са качества, които остават далеч след напускането на терена.
Вече повече от пет години Иванов е част от Национал. Започва като помощник-треньор при набор 2010, работи и с набор 2009, а в момента води децата, родени през 2018 година.
Пътят му във футбола започва от родния му град Стара Загора, където прекарва 12 години в школата на Берое. Преминава през всички възрастови групи, шест години носи капитанската лента, играе в елитните първенства и тренира с мъжкия отбор.
„Футболът беше огромна част от живота ми. Но още по-важни се оказаха хората, които ме обучаваха. Днес осъзнавам колко много от това, което съм като човек, дължа на моите треньори”, казва Иванов.
След като не получава професионален договор, продължава образованието си в София, играе още няколко години, а на 20-годишна възраст решава да започне като треньор. Личните му преживявания във футбола определят начина, по който работи с децата.
„Искам да им предам нещата, които на мен не ми се получиха като футболист. Грешките, които аз допуснах, да не бъдат техните грешки. Ако мога да направя пътя им малко по-гладък, значи съм си свършил работата.“
Една от основните теми за Иванов е самостоятелността. Според него още в най-ранна възраст децата трябва да бъдат насърчавани да мислят сами, сами да вземат решения и да поемат отговорност за действията си.
„На терена няма родител, който да влезе и да отнеме топката вместо теб. Няма и треньор, който да подаде решаващото подаване. Там децата са сами. Те трябва да намерят решение, да си помогнат един на друг и да се справят като отбор.“
Тази философия не приключва с последната тренировка за деня. Затова той смята, че връзката между треньор, родител и дете е изключително важна. „Ние не обучаваме само децата. Обучаваме и родителите. Храненето, сънят, режимът – това са неща, без които няма развитие. Родителите са най-важният партньор на треньора.“
Основният му съвет към родителите е тясно свързан с вярването му: „Оставяйте децата да бъдат самостоятелни. Нека сами си оправят стаята, сами да си подреждат нещата, сами да положат усилие за всекидневните си задачи. Така се изгражда дисциплина.“
В работата си с най-малките футболисти Иванов смята, че акцентът не е върху тактиката, а върху принципите. „На тази възраст децата не трябва да знаят сложни схеми. Те трябва да разбират принципите на играта – какво правят, когато техният отбор владее топката, какво правят без топка и как реагират, когато противникът атакува. Ако научат това, всичко останало идва постепенно.“
Треньорът смята, че България има талантливи деца, но талантът сам по себе си никога не е достатъчен. „Постоянството, дисциплината и усилията са това, което превръща дарбата в качество. Именно тези навици трябва да изградим още в най-ранна възраст.“
За да поддържа мотивацията на своите футболисти, постоянно търси нови предизвикателства – участие в силни турнири, международни състезания и мачове срещу по-силни съперници. „Не искам децата да свикват да побеждават лесно. Искам да срещат трудности, защото именно тогава израстват най-много.“
Когато говори за успеха, оставя резултатите на заден план. „Най-голямата ми цел е всяко едно дете да стане добър човек. Спортът ми помогна да бъда дисциплиниран, да уважавам хората и да бъда честен. Ако успея да предам това нататък, ще бъда истински щастлив.“
Разбира се, има и ясна цел. „Ще се радвам изключително много, ако един ден някое от децата, които съм тренирал, стане професионален футболист. Първите стъпки във футбола са най-важните. Ако съм помогнал те да бъдат направени правилно, ще знам, че съм оставил следа.“
Самият той също не спира да се развива. Освен като треньор иска да бъде все по-добър педагог и психолог. Вярва, че съвременното дете има нужда не само от добра тренировка, но и от човек, който умее да го разбере, да го мотивира и да отключи възможностите му в най-трудните моменти. „Всеки ден се опитвам да стана по-добър треньор от вчера.“
А най-ценният урок, който футболът му е дал, остава същият и днес: „Работи докрай и не разчитай обещанията на другите да сбъднат мечтите ти. Дай всичко от себе си. Останалото ще дойде с труда.“
Тази философия стои зад всяка тренировка на Пламен Иванов в Национал – защото големите футболисти се изграждат с постоянство, а големите хора – с правилните ценности.
