Полузащитникът на Национал (U16) Павел Янков мечтае за големия футбол, но успоредно с това вижда и по-дълбоката стойност, която любимата му игра носи. Стигнал до националния отбор в своята възрастова група, той се цели високо, като продължава да е воден от детската наслада към футбола.
Янков е част от Национал от десет години, като дотук цялата му кариера е минала в клуба. Допреди две години паралелно тренира и хандбал. Играе като дефанзивен полузащитник, но може да действа и в отбраната.
„Първоначално като малък бях дясно крило. После бях централен защитник и след това във футбол 11 вече станах халф. Най-добре се чувствам в средата, защото мога да разпределям играта и да помагам във всяка част на терена”, казва 15-годишният Янков.
Смята, че, за да бъде добър един играч на неговата позиция, е необходимо да има поглед. „Трябва да си един от лидерите на отбора, защото си в средата на терена. Ти си гръбнакът на отбора. Трябва да можеш да си полезен както защита, така и в атака – на фланга, пред твоята врата, пред противниковата врата“.
Добавя, че най-много му допада, когато има принос в нападение. „Харесва ми да виждам пространството между линиите и пространството в дълбочината на играта. И най-любимата ми част е да давам пасове напред към нападателите. А ако те завършат с гол, е още по-хубаво.”
„За да има успех, младият футболист на първо място трябва да има желание за работа. Трябва да не се отказва пред трудности, да има нужното търпение и вяра в това, което прави. И трябва всяка минута да дава 100% от себе си за отбора.“
Когато има трудности, Янков се справя с тях, като „си спомням за това защо започнах да играя“. „И си спомням, че има хора, които ме подкрепят и дават от себе си, за да може аз в момента да съм там. И ако не заради мен, го правя заради тях. А започнах с футбола, защото обичам играта и се наслаждавам. Като си по-малък, не го виждаш от професионалната гледна точка. Тогава просто искаш да се забавляваш. Мечтата ми е да играя професионален футбол и това е пътят. Сега вече професионалното и радостта от играта се припокриват. Когато отборът играе добре и играта ти се получава, ти изпитваш удоволствие. Просто с годините това се променя. Като по-малък просто гониш топката и се забавляваш. Докато в момента играта е много по-тактическа, има изисквания към теб и т.н. Но да, още се наслаждавам на играта”.
Янков говори и за ролята на треньорите, които вижда като ключови фигури. „Това е човекът, на когото трябва да вярваш най-много в отбора. Защото в моя случай като юноша треньорът е човекът, който те насочва. Той ти дава съвети, казва ти какви са силните и слабите ти места, къде трябва да се развиваш. Той те прави по-добър, изгражда те като футболист. Неговата роля е основна за отбора – за това отборът да бъде единен както на терена, така и извън него”.
„Колкото до Национал – това ми е единственият отбор, в който съм играл, и смятам, че атмосферата тук е чудесна за игра. Всички хора в клуба – играчи, треньори и ръководство, искат ние да станем футболисти. И това ни предразполага да даваме всичко от себе си”.
В краткосрочен план мечтата му е да става по-добър всеки ден „и да мога да помагам на отбора“. „В дългосрочен план мечтата ми е да направя трансфер в чужбина и да играя професионален футбол. Любимият ми отбор е Барселона и ако мога да си избера, бих играл там.“
В момента Янков симпатизира на Педри като визия на игра, като стил и най-вече като човек – „кротък, работлив и дава всичко за отбора“.
Юношата на Национал харесва примера, който дават футболисти като Нголо Ганте, Садио Мане и Кевин де Бройне. „Има още много, не са само те. В случая Канте и Мане идват от по-бедни места. И въпреки, че имат много възможности, те не го показват със скъпи телефони и коли, и така нататък. Напротив, те дават много голяма част от парите си, за да може техните малки селца и градчета в Африка да могат да имат храна, да имат учебни пособия, да могат децата да играят футбол, да спортуват. И това поведение за мен лично е пример за това какъв човек трябва да бъдеш извън терена.“
А извън терена Янков е приел от баща си любовта към природата. „Обичам да се разхождам в планината. Това ми е едно от любимите неща, когато е по-топло. Обичам да карам ски, но съответно вече го правя по-рядко.“
За 2026 г. във футболен план полузащитникът си пожелава да става по-добър, а „с отбора ми да продължаваме да поддържаме високо ниво, да развиваме играта си и най-вече да се забавляваме”.
