В съвременния свят някои футболни истории започват с трансфер, други с голям мач, но има и такива като историята на Николай Любомиров, която разказва за път на постоянство. Път, започнал още от детската градина. Защитникът е в Национал от съвсем малък, като от този сезон е част от мъжкия отбор.
„От много години съм в Национал, още от детската градина. Минал съм през всички юношески формации в клуба, през всички елитни групи. И сега вече съм в мъжкия отбор“, споделя Любомиров.
През годините е бил централен защитник и ляв бек. В елитните юношески формации играе като централен защитник, а в националния отбор и в мъжкия отбор на Национал установява отляво. Казва, че се чувства по-добре именно като ляв бек.
Като свои силни качества той посочва играта с глава и представянето си в защита. Знае и какво иска да подобрява – най-вече работата с по-слабия крак и физическата издръжливост.
За него футболът започва като детска игра, която постепенно се превръща в нещо много повече. Привлечен от голямата игра като дете, той споделя, че се усеща щастлив.
Пътят нагоре
Сред най-хубавите му спомени с Национал са спечелването на купата в детските групи и участието в силни международни турнири, в които с отбора си е постигал успехи. Именно тези моменти остават като специални преживявания от годините в клуба. Разбира се, там поставя и изкачването на мъжкия отбор в Трета лига.
Днес предизвикателството е различно. Любомиров вече е част от мъжкия футбол и усеща ясно разликата в темпото, решенията и отговорността. „В тази група в момента се усеща доста голяма разлика в темпото на игра, във времето за взимане на решения, в това, че малки грешки се наказват и не могат да бъдат допускани.“
За младия него това е и водеща мотивация. Той се изправя срещу играчи с повече опит и по-голяма физическа зрялост, но приема това като възможност да се развива. „От друга страна, предимството на Национал е в младостта, в желанието, в добрия колектив, в играта без напрежение от странични фактори.“
Развитие с постоянство
Любомиров иска да се развива като футболист и да помогне на отбора да се представя добре. Вярва, че следващите стъпки ще дойдат с времето. „Моите лични цели са да се подобрявам като играч, да се представяме добре в тази група и бъдещето ще покаже. Искам да играя на колкото се може по-високо ниво. Сега съм сравнително нов в състава, по-малък съм от доста от момчетата, но се опитвам с игра да се превръщам в част от отбора, от колектива. Радвам се, че бях приет много добре.“
Като свой футболен пример той посочва Върджил ван Дайк – не само заради качествата му на терена, но и заради характера. „Харесва като футболист, като лидер, като начин на игра, като цялостен образ“.
Национал като дом
Фактът, че е защитникът е останал в Национал през всички години е плод на работата на всички в клуба. „Много е важно отношението на треньорите. В Национал се работи много добре с децата, основно чисто технически. Това много помага за развитието в дългосрочен план.“
Той говори с уважение за треньорите, с които е работил през годините – Владимир Лилов, Александър Стоянов и настоящия наставник на мъжкия отбор Станислав Катранков. Общото между тях според него е не само работата върху футболните качества, но и отношението към играчите в човешки план.
Когато говори за пътя от детския футбол до професионалното ниво, Любомиров не поставя таланта на първо място. За него решаващи са характерът, постоянството и способността да продължиш, когато има предизвикателства. „За мен за да има едно дете успех, важните качества трябва да бъдат предимно ментални, като непримиримост, борбеност, човек да показва характер, да не се отказва пред трудности, всичко друго с времето се развива.“
Вероятно това най-добре описва и неговия път. От детската градина, през всички възрастови групи, до мъжкия футбол – с постоянство, устрем и работа. Това е и посланието му към по-малките в клуба.
