Когато любовта към играта те води, а към нея добавяш трудолюбие и старание, възможността за успех е голяма. В това вярва Георги Божанов – един от опитните треньори в школата на Национал. Доказва го и неговата кариера.
Бившият футболист е в клуба от повече от десет години, като е ръководил няколко набора, а в момента е начело на Национал 2012. Работи за това да помогне на момчетата да се развият на първо място като добри хора, но и като играчи.
Пътят му във футбола започва от площадките в Дорково, където редовно играе с по-големите. Когато е на 14 години, баща му го води в София в „Локо 101“.
„Беше два дни след рождения ми ден. Татко влезе в училище и каза: Eла с мен, ще те водя на едно място, сега ще видиш. Дойдохме в София, видя ме треньорът, направих една тренировка и ми каза, че оставам. В началото играех на крилото, бях непостоянен – редувах силни и по-слаби мачове. Но след това ми промениха позицията и станах нападател. В пубертета много вдигнах скоростта. По-късно в А група са ми казвали, че толкова бърз футболист се вижда рядко. Преди това бях по-дребничък, по-хилав, по-неуверен”, казва Божанов.
Въпреки това посочва, че никога не му е пречило това, че е започнал с футбола на 14 години. „Едно време беше друго, нямаше футбол 7, 9 и 11. Имах школовка от площадките. По цял ден с топката навън, а там само с големите играех. И всеки казваше на родителите ми, че имам талант.“
Само за четири години стига до мачове във В група. „Имаше седмици, в които играех по три мача – в петък, събота и неделя. Тогава имаше сборни отбори, в които събираха най-добрите играчи от отборите във В група във всяка зона. Мен ме викнаха, въпреки че отборът ми беше предпоследен в класирането. Направих два мача с този отбор и няколко професионални отбора се свързаха с мен.“
Божанов уловил възможността – най-напред започва подготовка с Миньор (Перник), но след това отива в Берое, които по това време са в Б група. „След само пет тренировки Илиан Илиев ме вкара в групата за важния мач с Нефтохимик – тогава първия срещу втория в класирането. Не играх, но пък ме пусна след това с Черноморец (Балчик). Влязох второто полувреме при 0:0 – вкарах гол и направих асистенция, мисля, че победихме с 2:0. След това въпреки че бях млад и нов, започнах да играя. Илиан Илиев няколко пъти ми е споделял, че вижда себе си в мен – особен характер на терена, биткаджия, горях в играта. Впоследствие се качихме в А група и пет-шест години играх в елита. Промени ми се позицията и ме сложиха на крилото, което от сегашния ми опит мисля, че е било грешка, защото съм много експлозивен и според мен тази промяна доведе до контузиите ми.“
По пътя в кариерата си оценява ролята на по-ниските групи. „Там е школовката. Това казвам и на децата сега – в Първа лига се играе много лесно, защото футболистите са научени и са добри. Докато В група ти дава много – учи те да играеш под натиск, гостуванията са тежки. Калява те психически.“
Божанов смята, че да си треньор е много по-трудно. „Опитът ми е помогнал да разбирам съблекалнята. Опитвам се да предпазя децата от грешките си. Опитвам се, например, да ги насърчавам да са дисциплинирани в почивка, в ядене, във възстановяване. Травмите се опитваме да ги намалим.“
„Това, което искам да постигна, е да изградя футболисти, които да се развият на високо ниво и дай Боже някой да отиде в чужбина. Това ми е амбицията. Да направя футболисти, да ги обуча, да ги накарам да мислят професионално, да работят професионално. Тяхната цел трябва да е чужбина, а за това е важно да са готови психически, физически и тактически.“
„Най-много искам да ги предпазя от нощния живот. Младите трябва да знаят, че в спорта всичко е дисциплина. Много е важно да са осъзнати. Едно вечерно излизане с алкохол и недоспиване може да доведе до контузии. Дисциплината е много важна“.
Божанов е уверен, че отдадеността и трудът носят сила. „Казвам на момчетата, че в даден момент трудолюбивият играч без много талант може да изпревари мързеливия талант. Трябва да имаш талант, няма как, но в същото време е необходимо да работиш два пъти повече от всички други. Нещо, което съм видял от Илиан Илиев – при него нямаше значение дали си млад или опитен. Ако през седмицата тренираш на 200%, ще играеш в мача. И това ти дава стимул цялата седмица да си на газта. Това опитвам да предам и на моите играчи – няма титуляри и резерви. Тренираш, стараеш се и ако си се раздал на 100% през седмицата, получаваш време за игра.“
Казва, че е имал късмета да работи с някои от водещите български треньори – Илиан Илиев, Петър Хубчев, Николай Тодоров-Кейзера. „От Илиан Илиев може би съм взел най-много, защото ми беше треньор шест години“. В една от тях печелят Купата на България с Берое.
В Национал няколко пъти вдъхнови футболистите си да организират благотворителни кампании. „Аз съм израснал на село и съм възпитан с любов към животните. Важно е да децата да станат хора на първо място. Аз това им го казвам понякога и при разборите – във времето, ясно, някои от тях ще станат футболисти. Друг може да стане доктор, трети може – преподавател, четвърти – адвокат. Въпросът е те да са хора, да са човечни. Искам да обичат животните. И да знаят, че в живота някой път си горе, друг път си долу. Животът е с възходи и падения. И когато си горе, е хубаво да помагаш. Когато си долу – да ти помагат. Искам да допринеса за изграждането им като хора. Да ги подготвя за живота.“
Харесва атакуващия футбол и се стреми отборите му да го прилагат. „Привърженик съм на високата преса, бързото отнемане на топката, контрола върху топката. Харесвам съвременния футбол, който практикуват и по-силните отбори. На децата им казвам, че не искам да сме отбор, който се затваря, който играе на контра и му е важно спечели, дори и с 1:0. Смятам, че така те не могат да вземат нищо във футбола. Това е важно разбиране за съвременния футбол и младите трябва да ги учим на това, за да са подготвени. Защитниците трябва да изграждат атаките, да не ритат, да тръгват с топката, да я вкарват между линиите. Защитник, който рита топката добре, струва 1 милион, а защитник, който може да тръгне, да я пусне между линиите, да преодолее противник, струва 10 милиона.“
„Във всеки от отборите, които съм водил, съм опитвал да наложа агресивен стил. В чужбина е така – като участваме в турнири, виждаме другите отбори от Сърбия и Хърватия за какво става въпрос. Агресивни, добре технически подготвени момчета, не обременени, играят с лекота. Към това се стремим и ние.“
За 2026 г. Божанов казва: „Винаги си пожелавам едно и също – да бъдем здрави. Това пожелавам и на децата, да сме здрави, защото за мен това е най-ценното. Другото се постига – като си здрав, трудолюбив, като си отдаден на това, което вършиш, няма как да не ти се получат нещата”.
