Контакти

Росен Илков: Успехът на Национал идва от таланта на децата и свободата пред треньорите
28.12.2023
От колко време сте във футбола?
- От деветгодишна възраст се занимавам с футбол. До 1999 г. бях активен футболист, но спрях заради контузия. След това станах треньор.

Разликата между това да си състезател и треньор е много голяма. Като играч задълженията ти се свеждат до това да изпълняваш изискванията на треньора, без да мислиш много мащабно. Стараеш се да свършиш своите задачи. Треньорската работа е по-широкообхватна - трябва да се организира тренировъчен процес, да гледаш не само седмичния цикъл, а и дългосрочно.

Къде се чувствате по-добре?
- По-добре се чувствах като състезател. В началото на треньорския си път излязох от зоната си на комфорт, но с натрупването на опит и с повишаването на квалификацията нещата се получават по-лесно. В момента изпитвам удоволствие от работата си. Може би съм от малкото щастливци, които са превърнали хобито си в професия. Започнали сме с футбола заради страстта към топката и в един момент това се е превърнало в начин на живот. Ако я няма тази страст, няма как да се задържиш във футбола.

Какво е да водите първия мъжки отбор на Национал?
- За Национал това е събитие, защото е поредна крачка в развитието на клуба. Дошло е време клубът да стъпи в мъжкия футбол и са го направили. За мен е поредна стъпка в кариерата. Интересно е, защото изграждаме мъжки отбор с деца и момчета, които са в юношеска възраст - и като хора, и като футболисти. Тепърва футболът е пред тях. Повечето треньори предпочитат да работят с млади футболисти, защото те са бял лист, върху който можеш да пишеш. Хубавото е, че са млади и имат ентусиазма. Надявам се нещата да продължат в този дух.

Какви са предизвикателствата в работата с футболисти на тази възраст?
- Свързани са с това, че момчетата все още не могат напълно да усетят това, че са в мъжкия футбол, да усетят необходимостта от пълна отговорност в работата си. Трябва да им създадем трудовите навици, да има постоянство и отдаденост. Изкушенията пред тях са много, защото тепърва влизат в живота. Нашата задача е да им задържим вниманието и да им помогнем футболът да бъде приоритет за тях.

Успявате ли да си приложите идеите?
- Мисля, че се справяме. Виждам разлика спрямо момента, в който започнахме. Започват да разбират какво изискваме от тях. Ако в началото бяхме на принципа на джойстика - "ляво-дясно, ляво-дясно", сега вече виждам повече "четене" на играта. С малко подсещания се ориентират какво трябва да стане на терена. Повече разбират играта.

Каква е ролята на треньора?
- Практиката показва, че добри отбори със слаби треньори не се правят. Ако няма химия между футболистите и треньорите, не се получава. Треньорът е този, който задава курса на кораба. Ако има идеята как да се случват неща, се получава - вижда се и при големите клубове.

В работата с деца и младежи има и друго нещо и то е свързано с родителите. Щом си довел детето в една школа, трябва да се довериш. Има случаи, в които родителите опитват да изземат функцията на треньора в опит да защитят или оправдаят детето, но често те самите не разбират материята. Не вярвам родителите да стоят на последния чин в училище и да казват на учителя как да преподава. Нормално е всеки родител да иска най-доброто за детето си, но затова е важно доверието към треньора.

Какви са задачите пред отбора ви?
- Целта ни тази година е да се качим в горна група, а в малко по-дългосрочен план целта е да продължим така и следващата година - да надграждаме и да се борим за промоция във В група.

Генерално за мен е важно непрекъснато да сверяваме часовника със световния футбол и да се опитваме да се сверяваме с него. В крайна сметка това са млади футболисти, които ги подготвяме да излязат навън и да играят голям футбол. За това трябва да опитаме да ги доближим максимално до действителността. Длъжни сме да опитаме. Това е двустранен процес и е важно да има желание от двете страни. Сега заиграхме приличен футбол с контрол на топката, опитваме се да държим по-висока динамика, играем агресивно.

Какво е мнението ви за децата в Национал?
- Талантливи деца има във всяка възрастова група и това се вижда. Показателно за това е, че клубът има национали в почти всяка възраст. Формулата за развитие е една - работа, работа и пак работа. Талантът е нещо хубаво, но как ще се развие зависи от старанието и отдадеността. Треньорите полагат усилия, стараем се да покрием целия спектър - кондиция, техника и тактика.

Най-важен е характерът, защото той ще им позволи да се борят и да не се отказват. Целта е да постоянно да се стремиш да ставаш все по-добър. Характерът е важен и за да могат младите да се преборят с изкушенията, за които по-рано споменахме.

Другата важна тема е за резултатите - много е лесно отстрани да се говори. Няма как с една формула да се решават проблемите на всички клубове и школи. Важно е всеки клуб да погледне себе си и да потърси развитие. Ако за едни е важно да гонят купи - добре, ако за други целта е да се развиват млади футболисти - също добре. Всеки клуб гледа от своята гледна точка.

Какво ви прави впечатление в Национал?
- В Национал съм от около половин година и за това време видях, че треньорите имат спокойствие да работят. За един специалист това е важно, ако знае какво работи и какво търси. На колегите тук е създаден този комфорт. Другото важно нещо са децата - селекцията тук стъпва на доста широка основа. Клубът работи с много деца в градините и училищата. Удоволствие е да работиш със селектирани, добри деца. В Национал е постигнато равновесие и то е в основата на успехите, които клубът постига. Това е ключовото - наличието на добри деца и спокойствието пред треньорите да търсят изграждане на футболисти, а не толкова търсене на класиране и купи. В категории: Клубът , Академия , Отбори

Разгледана: 2516 пъти
Още новини