Палиука: Манчини носи духа на Бошков
//

Палиука: Манчини носи духа на Бошков

Палиука: Манчини носи духа на Бошков
15.07.2021
Роберто превърна Италия в семейство и води скуадрата спокойно и с уважение, твърди бившият вратар

Андреа ЕЛЕФАНТЕ, „Гадзета дело спорт”

„Запишете, не се срамувам - в неделя и аз плаках заедно с тях“. 54-годишният Джанлука Палиука, който има бронз (1990) и сребро (1994) от мондиали, не крие вълнението си, след като част от неговите бивши съотборници от Сампдория начело със селекционера Роберто Манчини бяха в щаба му, извел Италия до триумф на Евро 2020.



- Палиука, кога точно се разплакахте?
- Когато усетих отдадеността на Роберто към сампдорианците и към президента Паоло Мантовани (б.р. починал през 1993 г.), който го научи как да обича дори във футбола. И когато видях той и Лука прегърнати заедно да плачат. Сложих снимката във всичките си социални мрежи: прекрасно е. В тази прегръдка имаше частица от нашата житейска история, а не само от нашата кариера. Имаше всичко от онази Сампдория, незабравими спомени. Иска ми се да вярвам, че през тези тридесет секунди и те са се върнали в миналото. Не само споменътот загубения финал на „Уембли“ срещу Барселона (0:1), макар всички да са мислили за него.

- А дали според вас Манчини се е сетил?
- Може би да, но вярвам, че дори да бяхме победили Барселона онази вечер, не би се променило много за него. Със сигурност не и желанието му да печели. Този финал за Сампдория беше връхна точка, нещо, което не може да повтори, но след


загубата се превърна в рестарт


Манчини рестартира много пъти, като играч и след това като треньор.



- И като треньор винаги е искал хора от онази Сампдория да са близо до него…
- Роберто е добър и в това. Трябва да има само близки до него, на които сляпо се доверява, той избира да се обгради с хора, които преди всичко го разбират. В живота, но и във футбола: Кико (Евани), Атилио (Ломбардо), Фаусто (Салсано), Джулио (Нучари) и Масимо(Батара) са с него цял живот и грешките са изключени. Роберто помни всичко и е много щедър с тези, които го уважават: когато реши, че някой му е приятел, той е такъв завинаги.



- Вече се каза, а и Манчини го потвърди – в националния отбор е пресъздадена магията на тази Сампдория. Бихте ли ни обяснили?
- Често се казва „като семейство“, но е клише. Но не иза нас: в онази Сампдория се обичахме като братя, уважавахме се като роднини. И ние винаги се озовавахме в една и съща къща, ние от историческото ядро на блучеркиатите: аз, Манини, Виерховод, Пелегрини, Ломбардо, Манчо, Виали. И когато идваше някой друг, ние му отваряхме вратата.



- Не е ли твърде идилично?
- Позволете ми да завърша. Имаше

уважение и приятелство

но всеки от нас си имаше свой характер. Бяхме силни личности. Това можеше да се види на терена: нека ги наречем недоразумения, размяна на реплики, пращали сме се се по….



- А извън терена?
- Имало е и грозни сцени, но без крайности. Аз имах тежък скандал с Виерховод, както и Манчо с него. Не беше лошо понякога да се ядосваме от време на време. Но и се шегувахме, което бе по-често. Виали беше най-силната личност и можеше да си позволи почти всичко. Но


най-луд беше Ломбардо


и мисля, че и досега не се е променил.

- Манчини какъв беше?
- Той обичаше да се смее, но беше по-срамежлив. Роби говореше малко и думата му тежеше.



- Смятате ли, че се е променил?
- Не много, сега е по-спокоен. На терена рядко се случваше да го видим нервен. Ако се случеше, по-скоро беше изключение. Започнеше ли да прекалява, намесваше се чичо Вуйо.

- И какво правеше Бошков?
- Точно това ни държеше привързани. Абсолютният номер едно в управлението на групата по свой начин. Имаше голямо уважение към най-опитните играчи, като се преструваше, че обвинява най-малките, но след това ги глезеше. Винаги спокоен и контролиращ ситуацията. Така се получиха нещата.



- Работи ли този пример за Манчини, откакто стана треньор?
- Сигурен съм, че е така. От Бошков научи, че наличието на силна група и знанието как да се управлява добре, може да бъде най-доброто ви оръжие. Манчини даде страхотно спокойствие на националния и предаде на играчите


усещането за сила


Видях и някои тренировки на отбора: отличен климат, спокойствие, единност. В това Роберто беше перфектен.



- Но когато преди две години го чухте да казва, че иска да спечели европейското първенство, какво си помислихте?
- Винаги е искал да тренира националния отбор и винаги е бил сигурен в работата си. Знаеше, че пристига там в най-добрия си момент, с много опит в клубовете зад гърба си и беше предвидил как ще се развият определени играчи.



- И как стоят нещата при вас 30 години по-късно?
- Малко сме по-възрастни, но винаги едни и същи, със същото желание да бъдем заедно. Това е рядко нещо, но и онази Сампдория беше рядкост. Събираме се на вечеря на всеки три до четири месеца, а като не се виждаме, си пишем.



Също така имаме чат вWhatsApp, снимка на профила и емблемата на Сампдория. Още преди европейското първенство писахме на Роберто в навечерието на мачовете и в определен момент това се превърна в суеверие. На първото съобщение на един нас той винаги отговаряше. Не пропусна нито веднъж. Дори и в неделя, когато със сигурност е имал 7-8000 съобщения в телефона си. Благодари ни със сърчица.

Какво е името на вашия чат?
- „Тези, които се намират“.

Превод и публикация вестник "Тема спорт"









Етикети:


Разгледана: 207 пъти

Още новини
15/07/2021
02/07/2021
23/04/2021
22/04/2021
22/04/2021
30/03/2021
24/03/2021
18/03/2021
24/02/2021
24/02/2021
23/02/2021
16/02/2021
11/02/2021
11/02/2021
15/01/2021
08/01/2021
07/01/2021
07/01/2021
03/01/2021
30/11/2020



    
 
2012 fcnational.com Всички права запазени. Използването на информация от сайта на ДЮФК Национал e
разрешенo след изрично писмено съгласие на екипа
Web design & Web development                     By Development-bg.com